ЗА̀МЪК, -ът, -а, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Истор. В Средновековна Европа – укрепление или група от укрепени сгради, седалище или жилище на феодал. Най-голямата забележителност на Видин е запазеният до днес в сравнително добро състояние средновековен български замък, известен под името „Баба Вида“ или „Бабини Видини кули“. Ст. Михайлов, БС, 135. По височините стърчат кули от феодални замъци, отколе обезлюдени, с кухи прозорци. А. Каралийчев, С, 81. Някогашният феодален замък от 10-ия век полека-лека се превръща в огромен дворец, с крила, пристройки, кули, паркове, езера и фонтани. К. Константинов, ПЗ, 201. Копенхаген има своите чудни дворци и замъци, където се пазят художествените ценности на датското, фламандско и чуждо изкуства. Кр. Белев, З, 37. Беше каменен на два ката замък със зъбци и с бойници в зидовете. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 162. Рицарски замък. Вълшебен замък. // Вътрешна укрепена част на средновековно селище; цитадела.
2. Разш. Старинно укрепление на феодал, често без крепостните съоръжения, превърнато изцяло в жилищна сграда, обикновено в родово имение, чифлик и под.; дворец, палат. Разказа за имението на мисис Никърбокър, за просторния замък, в който никой не живее. Ал. Бабек, МЕ, 228. Виждаше се, че замъкът беше станал чифлик, но по една променливост доволно обикновена на тия здания от миналия век, твърде широки за техния настоящи притежател, чифликът бе станал замък. Б. Горанов, ЖГС (превод), 21. Семейството на индустриалеца притежаваше луксозна къща в Париж и замък по Лоара.
– От пол. zamek през рус. замок. – Г. Икономов, Кратко землеописание, 1856, 59. – Други (остар.) форми: замк, зàмок.