ЗАМЪЛВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; замълвя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. и непрех. Остар., сега поет. Започвам да мълвя. Калинка поиска да говори, но нещо ѝ притисна гърлото и тя замълви невнятно: – Радвай се!... Господи аз ли съм крива?... Ц. Церковски, Съч. III, 20. Ахмед дълбоко въздъхна, коленичи пред Зунка, взе главата ѝ предпазливо в шепата си и замълви нещо, след това внимателно я остави и се изправи. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 116. – Да, да – замълви момъкът объркан... Й. Вълчев, СКН, 50. Чула ябълката, че се хвали дъбът и замълвила: „Не се хвали много, дъбище, че си голям и дебел; ти раждаш само един жълъд за свинетата“. Д. Манчев, БЕ II, 105. замълвява се, замълви се безл. На заранта Станкулов тейко гостува сам у Галункини – примирили се. Но в село се замълви – Станкул отстинал от Галунка. А. Страшимиров, А, 25. Глухо се замълвило – полето е обкръжено от Рамаданбегови войни... А. Страшимиров, А, 213.