ЗАМЪ̀ЛВЯМ, -яш, несв. (рядко); замълвя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. и непрех. Остар., сега поет. Замълвявам. Ще го отворим и ако са много, ще вземем половината, и туй то. Пак ще заключим. Той отде знае колко пари има вътре? Може да дойде – замълвя той, – днес може да дойде, утре може да дойде... Д. Немиров, БЛ, 40-41. замълвя се, замълви се безл.