ЗАМЪЛЧА̀ВАМ, -аш, несв.; замълчà, -ѝш, мин. св. -àх, св. 1. Непрех. Преставам да говоря; млъквам. Димовица замълча, нарочно слезе да върви по пътеката из дола, за да се раздели от словоохотливата си съмахленка. К. Петканов, МЗК, 16. Когато млъкнеше, старата беше още по-страшна и по-зловеща. Тогава в цялата къща ставаше тежко и противно. А напоследък тя все по-често и по-често замълчаваше така. Г. Караславов, Тат., 233. Отстрана около една ниска масичка вдигаха врява петима пияни селяни. При моето влизане те замълчаха. Елин Пелин, Съч. I, 18. Марга трепна, замълча и се замисли. Й. Йовков, СЛ, 47. // Помълчавам известно време. Вътре ту заприказваха наведнаж, ту замълчаваха и в настаналата тишина се чуваше да потраква някоя лъжичка или чиния. Й. Йовков, ЧКГ, 227. – Гроздан направил донесение срещу тебе. – Да прави каквото си ще – отвърна сухо той, замълча и додаде глухо, отсечено: – Аз такъв съд ще му дам на него, че ще има да ме помни. Г. Караславов, ОХ II, 128-129. – Питате ме какво е турчинът? Ще го изтребим ли? – казваше той и замълчаваше за кратко. – Това ли е човещината и напредъкът ни, братя? Ние не гоним турския народ, нито вярата му. Ст. Дичев, ЗС II, 481.
2. Прен. Непрех. За шум, глас, звук – преставам да се чувам, да звуча. Балканските екове повториха гърмежа и замълчаха. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 158. И гласът на кречеталото скоро замълча, знак, че въртението на камъците са спря. З. Стоянов, ЗБВ II, 73.
3. Прен. Непрех. За животни и други източници на звук, шум – преставам да издавам специфичен звук; млъквам. Няколко петли кукурикнале без време и замълчале. Л. Каравелов, Съч. V, 41. Както друга вечер щъркелите насреща изтракаха и замълчаха. Й. Йовков, АМГ, 106. Немците не дочакаха контраудара, обърнаха гръб... Но картечниците, които бяха временно замълчали, отново затракаха след отстъпващите, косеха спокойно и безпрепятствено зелените редици. П. Вежинов, ВР, 142. „Нека си вървим, тия сами ще млъкнат.“ И наистина, още не изминали петдесят разкрача, кучетата поченали да замълчават и най-после вече никак не се чули. Т. Икономов, ЧПГ, 22. ● Обр. Листата тихичко нашепват приказки за стари времена. Сякаш цялата природа замълчава, заслушана в техния шепот. Хр. Дилов и др., РВ, 3.
4. Прех. и непрех. с предл. за. Съзнателно не казвам, премълчавам нещо или за нещо. Иванчо Йотата разказваше им бягството си с хаджи Смиона, но замълчаваше някои подробности. Ив. Вазов, Съч. VIII, 81. Един от тие духовни началници – името му замълчавам да не би да пострада авторитетът на православието – предложил на отца Кирила, че ако не му даде 30 лири, ще го предаде, в името на Христа, на турското правителство. З. Стоянов, ЗБВ I, 450-451. Калинковите замълчаха за своя доктор, те не приказваха вече пред хората за него. Г. Караславов, Избр. съч. I, 375. Аз замълчавам за дирите, които видях в 1828 г. и които свидетелствуват за пространството на тоя старовременни град [Преслав]. НБ, 1876, бр. 13, 51.
5. Непрех. Преставам да пиша (писма, поезия, песни и под.); млъквам. Трефане, холан Трифоне, / защо ми, брате, замълча, / замълча, та ми не пишеш / на бяла книга два реда – / два реда черни, та верни, / два реда верни, другарски? С. Румянцев, Ст, 110. От известно време поетът замълча. Името му вече не се среща по списания и вестници. замълчавам се, замълча се страд. от замълча в 4 знач. Не могло да се разбере кой е взел кокошката и се замълчала работата. Ран Босилек, ВП, 126. Оттогава са измина цяла година, а ние виждаме, че в сичките епархии не станаха учителски събори и че работата се замълча почти съвършено, т.е. ние и до днес не виждаме никакъв резултат. Знан., 1875, бр. 24, 372.
ЗАМЪЛЧА̀ВАМ СЕ несв.; замълчà се св., непрех. Диал. Замълчавам (в 1 знач.); умълчавам се, млъквам. Жените се замълчаха за миг и след малко пак се заприказваха. К. Петканов, ЗлЗ, 270-271. Един път, като си бяхме сами и си приказвахме за едно, за друго, свършиха ни се приказките и се замълчахме. Т. Влайков, РП I, 18-19.
ЗАМЪЛЧА̀ВАМ СИ несв.; замълчà си св., непрех. Замълчавам (в 4 знач.). Циганката си замълчала, а и момата нищо не могла да каже, за да не преступи клетвуту си. Нар. прик., СбНУ ХLIХ, 431.