ЗАМЪЛЧА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от замълчавам и от замълчавам се. – Ако им кажат ли?... Нека им кажат, продължи той след минутно замълчаване. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 378. В Търговската банка стана атентат. Злосторниците още не са заловени. Властите са влезли по дирите им и усилено работят за замълчаване на работата. Хр. Радевски, Избр. пр III, 102. Детството го влече така, защото там има една майка, за която говори с нежност и леко болезнена обич, със замълчавания, загубил я е рано, имал е време да я оцени истински. В. Андреев, С, 1972, кн. 11, 140. Едно нещо, което ми привлече вниманието до по-нататъшния разговор, който тук не мога да ти съобщя, то е замълчаването за българските чети и за руските юнаци. СПл, 1876, бр. 21, 83-84.