ЗАМЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; замъ̀ркам, -аш, св., непрех. Започвам да мъркам. – Взех я на ръце, тя [котката] опря глава на гърдите ми и замърка. Ст. Христозов, ДТСВ, 83. Откога ми е замъркала: „Момиче, та момиче...“. Сама ѝ било трудно да върти къщата. Г. Мишев, ЕП, 84. Само даскал Тошков Митко – хлапе една педя – замърка: – Селяни, вяра нямайте, у никого вяра нямайте – дума той на комшии. Ц. Церковски, Съч. III, 268.