ЗАМЪ̀РЛЯН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от замърля1 като прил. Диал. За овца, коза – който е заплоден; замърлен1. Замърляните овци трябва хубаво да се хранят, без много да затлъстяват. ЗСП, 1925, бр. 3, 4.
ЗАМЪ̀РЛЯН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от замърля2 като прил. Разг. Който е замърсен, зацапан, нечист; замърлен2. Нека се огледаме наоколо си. Градовете ни са страшно замърляни. Земя, 2009, бр. 17, 8. Ходеше със замърляни изпокъсани дрехи. Замърляни прозорци. Замърляни обувки.