ЗАМЪРСÈНОСТ, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Състояние на замърсен. Налепът на езика е показател за замърсеността на организма. Леч., 2010, бр. 39 [еа]. Замърсеност на околната среда. Замърсеност на въздуха и почвата.

2. Обикн. мн. Нечистотии. При отпенването се отделят и изплавалите по повърхността плодови костилки, космици от захарта и други замърсености. М. Киров, ТК, 87.


Източник: Речник на българския език (онлайн)