ЗАМЪРТВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; замъртвèя, -èеш, мин. св. замъртвя̀х, прич. мин. св. деят. замъртвя̀л, -а, -о, мн. замъртвèли, св., непрех. Остар. 1. Ставам като мъртъв, преставам да съм изпълнен с живот, оживление; запустявам1, опустявам1, замирам1. Първото турско село беше съвсем замъртвяло. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 159. Както е замъртвял тоя кладенец, тъй да замъртвее и таз кост от мене и да я няма вече (при баене за мъртва кост). Н. Геров, РБЯ II, 94.
2. Прен. Преставам да съм активен, да се изявявам, да се проявявам; замирам1. Но понеже беше жега, то от двата отворени прозореца на каляската навлизаше въздух гъст и горещ. Разговорът ни беше замъртвял, както и умът ни. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 146.