ЗАМЪРШАВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; замършавèя, -èеш, мин. св. замършавя̀х, прич. мин. св. деят. замършавя̀л, -а, -о, мн. замършавèли, св., непрех. Разг. Ставам мършав; отслабвам1. Недоимъкът през войната се отрази най-вече на децата. За година-две изгубиха руменината си, отслабнаха, замършавяха. Δ От честото недохранване и малкото сън той замършавя, лицето му стана бледо и изпито.