ЗАМЪ̀ТВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от замътвам1 и от замътвам се; замътняване.

ЗАМЪ̀ТВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от замътвам2 (в 1 знач.) и от замътвам се. Замътване на яйцата.


Източник: Речник на българския език (онлайн)