ЗАМЪ̀ТЕН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от замътя1 като прил. 1. Рядко. За вода или друга течност – в който има мътилка, който не е бистър; непрозрачен, нечист, размътен. Противоп. бистър. После [снежинката] ведно с дъждовните капки се хлъзна по листата надолу към земята, където се вля в замътеното ручейче. П. Бобев, ЗП, 8.
2. За стъкло – който е непрозрачен, през който не се вижда поради влага или зацапване; замъглен, зацапан.
3. Прен. За очи, поглед – който няма бистрота, който е без блясък и ясен цвят поради насълзяване, умора, болка, старост и др.; замъглен, размътен, помрачен. Противоп. избистрен, прояснен. Той спря по средата на улицата и повдигна към небето замътените си очи. В тяхната мъртвина едва прозираше гордостта. П. Вежинов, ДВ, 6. Болният замахва с ръка. Гледа със замътен поглед. Вл. Полянов, ПП, 72.
4. Прен. За ум, съзнание, разсъдък и под. – който е неспособен да разбира, да схваща или да разсъждава реално, трезво; замъглен, объркан, размътен, помътен, притъпен. Противоп. избистрен, прояснен. Замътено съзнание.
ЗАМЪ̀ТЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от замътя2 като прил. За яйце – в който е започнал да се развива зародиш. През май и юни ние можем да намерим в едни гнезда вече излюпени сврачета, а в други замътени или току-що снесени яйца, а в трети – нищо. Ст. Дончев, ПНД, 47. У стрина Тота не се е случило да остане яйце замътено или запъртък у някой полог. М. Георгиев, Избр. разк., 230.