ЗАМЪТНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; замътня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Замътвам1. Мишо гледаше как очите ѝ изплакват праха и сълзите замътняват лицето. М. Яворски, ХСП, 142. Най-често той [минералът] е представен в неправилни зърна – белезникави, бледочервени, със стъклен блясък и вътрешно замътнени от бяла праховидна глинеста маса. Геол. IХ кл, 96. замътнявам се, замътня се страд.
ЗАМЪТНЯ̀ВАМ СЕ несв.; замътня̀ се св., непрех. Рядко. Замътвам се.