ЗАМЪ̀ТУВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); замъ̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Замътвам1. Укорни речи, гнусни разговори и съблазнителни приказки замътуват чистотата и понижават душевното достойнство. Г. Йошев, ЧБ (превод), 33. замътувам се, замътя се страд.
ЗАМЪ̀ТУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); замъ̀тя се св., непрех. Замътвам се.
ЗАМЪ̀ТУВАМ2,-аш, несв. (остар. и диал.); замъ̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Замътвам2. замътувам се, замътя се страд.
ЗАМЪ̀ТУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); замъ̀тя се св., непрех. Замътвам се.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.