ЗАМЪ̀ЧВАМ, -аш, несв.; замъ̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да мъча. Тонев сви на фуния един лист от див банан и го напълни с мед. Цели три дни преживя с него. А след това отново го замъчи гладът. П. Бобев, К, 8. Той посвикна с тъмнината, но го замъчи студът. Тука бе като в ледник. М. Кюркчиев, ВВ, 56. Слепите му очи пламнаха в огън, който се разля по челото и дланите и обхвана цялото му изтощено тяло. Замъчи го неутолима жажда. П. Здравков, НД, 30-31. Страх за себе си Теодосий не сещаше. Нему и на ум не идваше, че агарянците можеха и него да срещнат, да замъчат и убият. Ст. Загорчинов, ДП, 384. Някой си каза Саулу, че когато го замъчи лукавият дух, нека кара да свири някой с гусла пред него и ще му поолекнува. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 400.
ЗАМЪ̀ЧВАМ СЕ несв.; замъ̀ча се св., непрех. 1. Започвам да се мъча. Та ти казвам, че с нашето общинско читалище и библиотека, които съм се замъчил да наредя и за които сега събирам доброволни помощи, аз имам предвид главно едно нещо. Т. Влайков, РП I, 152. Децата натопиха писалките си в евтиното виолетово мастило и се замъчиха с изплезени от напрежение езичета да описват върху белите страници на тетрадките си събитията, които едвам докосваха душичките им със своите страшни крила. Г. Русафов, ИТБД, 122. Душата ми се замъчи и попитах къде са Теодосий, Евтимий, книжниците, светите отци. Ем. Станев, А, 110.
2. Разг. Започвам да раждам. Юлия се замъчи един следобед. Хапеше завивките, стенеше, цялата обляна в пот, но детето не идваше. Г. Алексиев, РН, 63. – Бе замъчи се оная крава ден, два, три, отиде, рекох си, на вятъра. Еле на четвъртата нощ се отели. Л. Петров, ЛСГ, 30. Когато дойде време и Яна се замъчи, мъжете се случиха в чаршията. Д. Талев, СК, 125. Замъчи се божа майка, / ей Коледо, мой Коледо! / От Игната до Коледа, / та родила млада бога – / родила го на Коледа. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 43.