ЗАМЯ̀ЗВАМ, -аш, несв.; замя̀зам, -аш, св., непрех. Разг. С предл. на. Започвам да мязам; заприличвам. – Та ти си замязал на свети дух, човече... Идвай, влизай и добре си дошел. Ем. Манов, ДСР, 482. Ама не е хубаво, кога човек си тури мисъл на сърцето – гледам, съхне момичето ми, вехне, замязало е на сянка. Й. Йовков, Разк. III, 41. Турските села запустяват и замязват на гробища, щом се смръкне. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 159. – Да има кой да ти избоде с някоя главня едното око, ще замязаш на циклоп. Хр. Ботев, Съч. 1929, 56.