ЗАМЯ̀НКА, мн. замèнки, ж. 1. Разг. Замяна (в 3 знач.); заменка. Направих замянка с ергенската си квартира. Човекът, който живее там, има четири деца и е от нашето ведомство. Ние отиваме в неговата квартира, а той идва тук. В. Чертовенски, ГО, 7. Едни не са издължени на държавата, други се нуждаят от разни документи от селсъвета, на трети земята е малко. При една замянка с неплодородни места ще вдигнат ръце. И. Петров, МВ, 50.
2. Остар. Замяна; смяна, размяна, заменка. За изплащане на внесени от България стоки най-добре би било да се иска замянка, т.е. изплащане в натура с турски стоки. ЕП, 1915, кн. 15-16, 275. До небото скала не ся прави и на смъртта замянка няма. Н. Геров, РБЯ II, 95.
3. Диал. Обикн. с предл. на. Помощ при определени селскостопански работи като косене, вършитба, копан и под., която се отплаща с работа заемообразно (Н. Геров, РБЯ). Обикновено през лятото със съседите работим на замянка. Δ По вършитба имам да връщам няколко заменки.