ЗАМЯТАМ1, -аш, св., прех. Започна да мятам2. Тя затули отново кръглото си лице, обърна се и замята широка пола нагоре по пътечката. Л. Александрова, ИЕЩ, 50. Уж нападението щеше да бъде извършено внезапно, в пълна изненада, а те първи замятаха прашки и камъните мигом засвистяха със съсък над главите ни. А. Христофоров, О, 30-31. Разтвори широко прозорците на стаята си, облакъти се на един от тях и с раздразнена непредпазливост замята поглед по прозорците у Стефкини. А. Страшимиров, Съч. I, 228. Ей хороводник пръв се пуща заморен; / изстъпва друг и той замята пош червен. П. П. Славейков, КП ч. III, 89. замятам се страд.
ЗАМЯ̀ТАМ СЕ св., непрех. Започна да се мятам. Делиорманецът просто се разяри, замята се и гледаше с лакът да изкара въздуха му с удар в диафрагмата. Г. Манов, КД, 99. Една сойка се замята из въздуха над главата ми и почна да надава предателски писъци. Й. Радичков, ББ, 52. След втория изстрел друг ранен крокодил подскочи, замята се във водата и в изблик на дива ярост си откъсна опашката. Гр. Угаров, ПСЗ, 480. Замята се като риба на сухо.
ЗАМЯ̀ТАМ2, -аш, несв.; замèтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. замèтнат, св., прех. 1. Слагам, мятам1, обикн. шал, дреха и под., на гърба, без да я обличам; намятам1. Няколко улици се пресичаха в площада и по тях още прииждаха хора, кой заметнал на плешките си дреха, кой по риза. Н. Кирилов, ПД, 82. – Ти си излязла необлечена! – заметна я Ангел с връхната си дреха. Ст. Даскалов, СЛ, 532. Като видя Лина, офицерът хвърли цигарата си, заметна театрално пелерината си и се спусна към нея. М. Грубешлиева, ПП, 252. И щом сглъхнеше дневна мора и стихнеше буря на дневно безумство, изново се връщаше Симеон в подземната килия, замяташе покривало, запалваше мъждиво кандило – и пишеше за онова, що е станало и що има да стане през бъдни времена. Н. Райнов, КЦ, 79. // Слагам, мятам нещо върху някого или нещо, за да го покрия; намятам1, покривам, завивам2. Пианото бе заметнато с дълга ресниста покривка като сватбарски подарък. Бл. Димитрова, ПКС, 264. От три часа над снежнобялата покривка, с която бе заметната Боряна, безшумно сновяха работните части на хирургическите машини. ВН, 1959, бр. 2477, 4. Заметни детето с одеялото, че ще настине.
2. Слагам, натоварвам нещо, обикн. през или на рамо, на гръб, за да мога да го нося или да го пренеса; нарамвам, мятам1. Ручалото получи цяло каче сирене и десет кила вълна, двама помагаха и заметнаха на гърба му качето, а вълната я качиха на рамото му. Кр. Григоров, Н, 91. Който ден се случеше да го види, че минава по пътя, заметнал нехайно пушка през рамо – сън не я хващаше през нощта. Г. Райчев, ЗК, 235. Антилопата не се показа. Тогава той заметна пушка през рамо и тръгна към поляната. Гр. Угаров, ПСЗ, 136. Той различи в тълпата старци, които се подпираха на патерици и се движеха едва-едва; майки, заметнали на гърбовете си люлки с кърмачета. Д. Ангелов, ЖС, 651.
3. Разг. В съчет. с крак. Прехвърлям единия крак върху другия, като седя; премятам, кръстосвам. – Нали може да починем малко – каза той някак подчертано спокойно, като заметна крак върху крак. М. Грубешлиева, ПИУ, 45.
4. Разг. Загъвам, повдигам частично нещо (обикн. плат); отмятам1, запрятам1, запретвам1. Замятам покривката на масата, докато ям, за да не я изцапам. Δ Замятам китеника и полягам на одъра.
5. Разг. С насочено движение изпращам нещо (обикн. въдица, мрежа) на определено място; хвърлям, мятам1. Но сто пъти е по-хубаво да я [рибата] ловиш с въдица! Заметнеш леко закачения на кукичката червей и впериш очи в тапата. Ем. Станев, ЯГ, 13. По тях [лодките] стърчат със запретнати крачоли и широкополи сламеници рибарите, замятат мрежи или подръпват чепари. П. Проданов, Пл, 1969, кн. 5, 83. Нагласих въдицата си, слязох в забранената река и заметнах спокойно. Хр. Пелитев, ХО, 103. Ценов заметна енергично сакото си и с един замах събори на земята тридесет пластмасови чашки. Й. Попов, ИЖП, 6.
6. Разг. Само несв. В съчет. с крак или непрех. с предл. с. При вървене, пристъпване, неволно отклонявам крак встрани поради недъг, увреждане на двигателния нерв. В това време се зададе дядо Тома. Той вървеше бързо, като замяташе левия си крак. Зад него оставаше лека диря от прахоляк. Г. Караславов, Избр. съч. V, 199. – Ами коя е? – ококори се старата. – Кръстинка, батьовата Тодорова. Старата клюмна: момата беше гърбава и с единия крак замяташе. Г. Караславов, Тат., 148.
7. Непрех. Спец. За детайл на механизъм, машина – отклонявам се от геометричния център, вследствие на което добивам ексцентрично движение. Джантата замята. Δ Каплата замята. Δ Маховикът на сламорезачката замята.
8. Остар. и диал. Затварям здраво врата със заметалка1 (дървен или метален клин); залоствам, подпирам. Но Генко с гордо съзнание на своето мъжко достойнство не удостои жена си с никакъв отговор, а храбро се втурна в другата соба и заметна вратата хубаво. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 18. замятам се, заметна се I. Страд. от замятам2 в 1, 2, 4, 5 и 8 знач. II. Възвр. от замятам2 в 1 знач. Той постла шинела, заметна се със свободния му край и като запъшка тихо, протегна напред калните си крака. П. Вежинов, НС, 186.
ЗАМЯ̀ТАМ СЕ несв.; замèтна се св., непрех. 1. Разг. За сухожилие, пръст и под. – заставам в неестествено положение и причинявам физическа болка; премятам се. Заметна ми се пръстът на крака.
2. Остар. и диал. За врата – затварям се. Вратата се заметна.
ЗАМЯ̀ТАМ3, -аш, несв., непрех. Диал. 1. Нося чертите на някого в по-голяма или по-малка степен; приличам. Той замята на баща си. Н. Геров, РБЯ II, 96.
2. Изговарям нещо по някакъв начин, с който наподобявам някого, нещо; докарвам4, нагласявам, натъкмявам.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.