ЗАМЯ̀ТАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от замятам2 и от замятам се. Изплашената риба напущаше скривалищата си и навлизаше в пазвите на мрежата. Така без много уморителни замятания нашата торба скоро се напълваше. Ем. Станев, ЯГ, 13. Застанал наистина най-малко на десетина метра от брега, той заметна веднъж във въздуха, дръпна рязко назад и едновременно с повторно замятане пусна свободния конец от макарата. Д. Калфов, ИТШ, 59. Фланецът отклонява вертикалния вал от геометричния център на диска и при въртенето си дисковите ножове имат известно ексцентрично движение (замятане), което им дава възможност да отрязват листа по-пълно и качествено. М. Дуковски и др., СМ, 608.