ЗАМЯ̀ТКВАМ, -аш, несв.; замя̀ткам, -аш, св., прех. Започвам да мяткам. Погледа дядо Иван, усмихна се, засука мустак и отново замятка бастунчето си към електрощаба на инженер Владков. Ст. Марков, ДБ, 319. От крайпътния храсталак изскочиха няколко агнета и изплашени, замяткаха дебелите си опашки на разни страни. К. Петканов, МЗК, 7. замятквам се, замяткам се страд.
ЗАМЯ̀ТКВАМ СЕ несв.; замя̀ткам се св., непрех. Започвам да се мяткам. – А! – извика само и смутено погледна Николина. – Емилия! Усмихна се и с едри скокове се замятка по нанагорнището към нея. Ст. Даскалов, СЛ, 193. Той рипна пред играча, завъртя се на пета, плесна ръце и се замятка като на пружина. Д. Немиров, Д № 9, 37.