ЗАНАБУ̀ТВАМ, -аш, несв.; занабу̀там, -аш, св., прех. Започвам да набутвам. – О, ти си дошъл – зарадва се баща му. И без вече да го пита, току занабутва шума в раззиналата отзад като жаба кола. Ст. Даскалов, ЕС, 200. занабутвам се, занабутам се страд.