ЗАНАВДЍГАМ, -аш, св. и (разг.) занадѝгам, -аш, св., прех. Започна да навдигам, да надигам. В отвъдния обор изрева крава. Изрева друга след нея. Неговите крави тревожно занадигаха глави. Н. Нинов, ЕШО, 58. Керванджията занавдига биволите. Δ Ще дойдат апостоли и четници, ще занавдигат народа на бунт. занавдигам се, занадигам се страд. Блага усмивка разширяваше устните на неговия побащим – когато сутрин тук-там се занадигат решетки по прозорците на харемите. П. Тодоров, И II, 26.
ЗАНАВДЍГАМ СЕ св., непрех. и (разг.) занадѝгам се, св., непрех. Започна да се навдигам, да се надигам. Започне ли да се развиделява, от езерата, па и от морето се занавдига такава гъста мъгла, та дето се рекло, с нож да я режеш. П. Росен, ВПШ, 47. Африканските народи се занавдигаха срещу колониалния гнет. Δ Децата се занавдигаха от чиновете.