ЗАНАВЕСТЯ̀ВАМ, -аш, св., прех. Започна да навестявам. Когато във владишкия букурещки конак се замяркаха гавази на разни големци да канят Софрония тук и там; когато занавестяваха Софрония самите тия големци, за да го питат и се поучат от словото му – при всички тия посещения, разговори и послания Добревото сърце се свиваше болно. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 501.