ЗАНАВЛЍЗАМ, -аш, св. и (рядко) несв., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Започваме да навлизаме. Черквата пусна и народа занавлиза в училището. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 67. Когато най-сетне ядосаните селяни един след друг занавлизаха в хана да се стоплят, търговецът пусна юздата на коня си. Ст. Дичев, ЗС II, 217.


Източник: Речник на българския език (онлайн)