ЗАНАВЛЍЧАМ, -аш, св. и (рядко) несв., непрех. Започвам да навличам2. – Влакът има закъснение два часа – каза тя и занавлича шубата си. Ст. Даскалов, РД, 1958, бр. 2, 2. занавличам се страд. и възвр. Погледна навън, видя замръзналия сняг и бързо се занавлича с топлите дрехи, които си бе приготвил от вечерта.