ЗАНАДЗЪ̀РТВАМ, -аш, несв. (рядко); занадзъ̀ртам, -аш, св., непрех. Започвам да надзъртам; занадничвам. Артистките ѝ завиждат, мърморят зад кулисите, но скоро и те занадзъртват през цепнатините на декорите, струпват се в своята ложа, омаяни от вълшебната игра. О. Василев, Т, 197. Сега всички наоколо като че ли се съживиха, размърдаха се, стълпиха се повече, занадзъртаха през рамената си. Д. Талев, ГЧ, 133.