ЗАНАЕДРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; занаедрèя, -èеш, мин. св. занаедря̀х, прич. мин. св. деят. занаедря̀л, -а, -о, мн. занаедрèли, св., непрех. Започвам да наедрявам. Това чувство, от най-напред слабо, зарасте и занаедря бързо в душата му. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 92. Идва краят на май; занаедряват черешите.


Източник: Речник на българския език (онлайн)