ЗАНАИЗЛЍЗАМ, -аш, св. и (рядко) несв., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Започваме да наизлизаме. Депутатите се разшаваха, занаизлизаха едни в коридорите, други към бюфета. Ив. Вазов, Съч. Х, 80. В тоз миг объркана вън чу се врява. Занаизлизаха – какво ли става? К. Христов, ЧБ, 84. Публиката занаизлиза от киносалона. Δ След дългата зима народът занаизлиза по полето.