ЗАНАЛА̀ГАМ, -аш, св., прех. Започна да налагам1, да бия. Остроумието на Спас вбеси полицаите. Заналагаха го свирепо. Разкървавиха носа и устата му. Д. Жотев, ПМИ, 16. заналагам се взаим. Децата се заналагаха с юмруци.


Източник: Речник на българския език (онлайн)