ЗАНАЛЍТАМ, -аш, св. и (рядко) несв., непрех. Започвам да налитам. Али помисли, че и Димо му има страха, плаши се и бяга. Та заналита стръвно, с отсечени махове на късите си и тежки ръце. Г. Манов, КД, 99. Дойде ли зима, ще заналитат зайците, ще обелят корите на младите фиданки.