ЗАНАМÈСТВАМ, -аш, св. и (рядко) несв., прех. Започвам да намествам. Той се престори, че не я чу, мина покрай нея с дисагите, занамества ги на седлото. Т. Харманджиев, Р, 9.
ЗАНАМÈСТВАМ СЕ св. и (рядко) несв., непрех. Започвам да се намествам. Когато колата тръгна, едва тогава пътниците се занаместваха по местата си. Δ Тълпата се заблъска, занамества се на по-удобни места.