ЗАНАПА̀ДАМ1, -аш, св., прех. Започна да нападам1. – Е, че много рано занападаха тази зима вълците! К. Петканов, ЗлЗ, 191. Гъсеницата занапада овощните дървета. Δ За да се реализира гол, занападаха и защитниците. занападам се страд.

ЗАНАПА̀ДАМ2. Вж. занападвам.


Източник: Речник на българския език (онлайн)