ЗАНАПРÈД нареч. Във времето, периода, който следва; от този момент нататък, отсега нататък, за в бъдеще. Занапред, ако сътрудничеството ни се окаже резултатно и за двама ни, можем да поговорим за по-широка и по-продължителна дейност. Х. Русев, ПС, 238. – Изглежда, че занапред ще работим заедно или поне ще бъдем съседи. Д. Димов, ОД, 171. – Е, казвай сега, какво мислиш да правиш занапред? – обърна се той към госта. Д. Марчевски, ДВ, 48. – Мамо, знаеш ли как ще се думам занапред? Стоян Бимбелов. Нали няма да ми се сърдиш, че оставям татковото си име? К. Петканов, П, 42. – Вашият край, както и много други балкански градчета, изостанаха икономически след Освобождението, за тях не се помисли, но бъдещето занапред е тяхно. Природните богатства във вашия край са добра гаранция за това. Ем. Станев, ИК I и II, 252. Никой българин не приема да остане и занапред българската земя под властта на турците. НБ, 1876, бр. 53, 204. // Обикн. след съюз и. За действие, което е съществувало и ще продължи за в бъдеще. Откакто бяха дошли в чифлика, те най-често говореха за едно: ще остане ли Васил и занапред управител на чифлика или ще трябва да го уволнят. Й. Йовков, АМГ, 72. „Аз би желал да остана и занапред учител... Защо съм учил, ако не разделя своето знание с моите едноутробни братя?“ Л. Каравелов, Съч. IV, 144.
◊ Що са дни, занапред са; що са дни занапред, мои са. Разг. 1. Употребява се за изразяване на надежда, че за в бъдеще ще се случи това, което очаквам или искам. – Горе-долу си прибрах капитала – казваше баща ми. – Може и нещо да остане за работата. Що са дни занапред – наши са. Г. Белев, ПЕМ, 57. 2. Употребява се за подчертаване, че ще стане нещо (обикн. като закана, че някой ще си получи заслуженото). „Хей братлета, излязохме големи будали, но що са дни занапред са... Трябва да счупи някоя глава, но не нашата.“ Л. Стоянов, Х, 95-96.