ЗАНАРÈЖДАМ1, -аш, св. и (рядко) несв., прех. Започвам да нареждам1. Много ли си гладен синко! – и тя занарежда храната върху шарената, изтъкана от нея покривка. Ж. Колев и др., ЧБП, 176. Лени мина край тях и кимна приятелски на Бойкова. – Как е братовчедът? – сподири я с въпрос той. – Добре е... Сигурно спи още! Отговори небрежно, с усмивка и занарежда масата. О. Василев, Т, 160. Дряновският сбор ставаше на широкия пазарен площад около каменната кула на часовника. Търговците отрано занареждаха сергиите. Д. Марчевски, ДВ, 88. Къде ти е кравата, де ни е млякото, сиренето, вълната – занарежда тя и щеше да реди още, ако не бе я прекъснал мъжът ѝ. Кр. Григоров, Н, 114. Върна се при огъня и занарежда стара песен: Седнал е Богдан да яде. К. Петканов, ЗлЗ, 65. Когато майка и дъщеря влезли в одаята на родилката и видели новороденото, занаредили по християнски: „Ей че сладко, ей че мило.“ Хр. Бръзицов, НЦ, 84. занареждам се страд. Пак се занареждаха имена на люде, сигурни и смели, люде, на които може да се довери тайна, на които може да се разчита. Ст. Дичев, ЗС II, 223.
ЗАНАРÈЖДАМ СЕ св. и (рядко) несв., непрех. Започвам да се нареждам. Надойдоха нови посетители, пиха и те, а с тях се занареждаха и някои от по-предишните. Г. Караславов, Избр. съч. II, 72. Тя почна оттам, отдето не възнамеряваше да почне. И неочаквано за нея самата думите сами се занареждаха в устата ѝ. Б. Болгар, Б, 44.
ЗАНАРÈЖДАМ2, -аш, св., непрех. Започна да нареждам2, да давам заповед, нареждане2. На Мита се явиха много помощнички. Една тури житото на огъня, друга замеси хляб, а пък трета занарежда как и кога да се извърши погребението. К. Петканов, ЗлЗ, 270.