ЗАНАРЍЧАМ, -аш, св., прех. и непрех. Разг. Започна да наричам2; занареждам1. Та си извади писани кавали, / та засвири, та занарича: / Стани ми, стани, Гриво, / токо да видиш, Гриво гъркиньо, / що ти е Кольо армаган купил. Нар. пес., СбИБ, 25. Ядосах се и му занаричах всичко онова, което се говори за него между хората. занаричам се страд.