ЗАНАСТА̀ВАМ, -аш, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Започнем да ставаме, да се изправяме на крака един подир друг, започнем да наставаме. Един по един пътниците занаставаха, като че се пробуждаха от смъртоподобен сън. Ив. Вазов, Съч. ХII, 203. Яворов се озвери и хвърли шишето подире му. Това стана толкова бърже, щото късно бе вече, когато занаставаха другите клиенти в кафенето да разберат какво става... СбАСЕП, 65.