ЗАНАСТОЯ̀ВАМ, -аш, св., непрех. и прех. Започна да настоявам. Аарон наведе глава. Владислав видя, че баща му крие нещо, и занастоява с упоритостта на любим син, комуто всичко е простено: – Кажи ми, кажи ми! А. Дончев, СВС, 99.


Източник: Речник на българския език (онлайн)