ЗАНА̀СЯМ1, -яш, несв. и св., прех. Започвам да нося1. Макар и уморен, ставам и занасям едва-едва тежките тухли по стълбите към втория етаж. занасям се страд.
ЗАНА̀СЯМ2, -яш, несв.; занесà, -èш, мин. св. занèсох, пов. занесѝ, занесèте и (диал.) занèс, занèсте, прич. мин. св. деят. занèсъл, -сла, -сло, мн. -сли, и (диал.) занèл, св., прех. 1. Нося нещо на определено място или на някого извън мястото, където се говори; отнасям. Противоп. донасям. Те [българските търговци] купуват славянски книги в австрийската столица и ги занасят в родните си места. Б. Пенев, НБВ, 22. Кумчо Вълчо намерил делва. Занесъл я на Лиса. Ран Босилек, ВП, 34. Занела бях там шишове, та плетех. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 37. Готвари и готвачки разшавале са: едни принасят, други занасят, кой носи, кой изнася, не е познато. Ил. Блъсков, ПБ I, 50.
2. Съобщавам на някого, при когото отивам, вест, поздрав и под.; донасям. Занеси новината вкъщи. Занеси много здраве.
3. Прен. Разг. Съобщавам някому нечии думи, приказки, изказвания или разказвам на някого какво съм видял, узнал; доноснича, нося1. Каквото чуе, занася на началниците.
4. Диал. Отвеждам, откарвам някого с превозно средство; отнасям, завличам, отвличам. Бекир откраднал момата и я занесъл с коня си. Ц. Гинчев, ГК, 290. Дотекла е Сава и Морава. / Сава носи дървье и каменье, / а Морава лагье [ладия] оковано, / у лагьето гледана девойкя. / Занася я у арапска земя. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 376.
5. Диал. За вода – заливам1, наводнявам. Дето си Донка постъпи, / с мотика ще го копая, / с лопата ще го наринвам, / в градинка ще го префърлям, / вятъра да го завява, / водата да го занася. Нар пес., СбВСт, 729. занасям се, занеса се страд. – Тези мотики – казвам аз – много са ръждясали. Трябва да се занесат на ковача. К. Калчев, ПИЖ, 141. Нейните думи много често се занасят на стрина Венковица съвсем преиначено. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 277.
ЗАНА̀СЯМ СЕ несв.; занесà се св., непрех. Остар. и диал. Отправям се, тръгвам, нося се нанякъде. – Меда турна ли? – попита Ралчо сухата си жена Есенка, бледожълта като есенен лист. – Боже – занесе се тя към кухнята, – все си мислех какво съм забравила и не можех да се сетя! Ст. Даскалов, СЛ, 63. С див и страшен рев са занасят те [вълните] тоз час назад. С. Бобчев, ПОС (превод), 313.
◊ Занасям / занеса в гроба някого. Разг. Причинявам смъртта на някого. – Майка ми ли, тате? Тя не е вече жива, нейната скръб за тебе я занесе без време в гроба. Т. Шишков, В, 42. Занасям / занеса в гроба си нещо. Разг. Умирам, без да издам някаква тайна, без да кажа нещо, което знам. – Ох! Емине, знаеш ли, че Омар ми е син? Това е тайната ми и аз ще я занеса в гроба. В. Друмев, НФ, 64. Всички ми казваха, че съм влязъл в напреднала възраст, та било непростимо да занеса в гроба онова, което знам. М. Кремен, РЯ, 24.
ЗАНА̀СЯМ3, -яш, несв.; занесà, -èш, мин. св. занèсох, прич. мин. св. деят. занèсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Разг. 1. Говоря неверни неща на някого, за да го заблудя, полаская или да се пошегувам с него; занасям се, шегувам се, поднасям2, баламосвам. – Стига сте занасяли човека – рече Киви, като имаше предвид новия си приятел. – От вас ще излязат парашутисти, колкото от мене философ. Ем. Манов, МПЛ, 205. Тая мадама ние я хванахме на излизане от бара. Почнахме да я занасяме, да ѝ говорим на висок стил, обръщахме се към нея само с „принцесо“. Ат. Мандаджиев, БЦР, 47. Много още разправя тоя [светецът] и занася жените. Чудомир, Избр. пр, 293.
2. Закачам някого (обикн. мома, жена), за да покажа, че го харесвам. На млади години занасях съседското момиче.
ЗАНА̀СЯМ СЕ несв.; занесà се св., непрех. Разг. 1. Говоря неверни неща на някого, за да го заблудя или да се пошегувам с него; занасям3, шегувам се, поднасям се, баламосвам. Тя го изгледа хитро. – Не се занасяй. – Защо? – Ти по-рано не беше такъв майтапчия... Че как може на книга да кръстиш сина си? К. Калчев, СТ, 93-94. – Я не се занасяй, Динке! Аз като съм Борчо Цеков, как да се префасонирам? Ст. Даскалов, ЕС, 325. – Аз предлагам да отидем пеш, един километър е! – каза директорът и разкърши рамене. – А къде ще си оставя мотоцикъла! – Ако бяхме отишли с колата, къде щеше да го оставиш? Хайде, не се занасяй, да вървим! Кл. Цачев, В, 61.
2. Преструвам се, правя се, че не зная, че не разбирам нещо. – Величке ма, ти къде ме водиш? – Хайде, хайде, не се занасяй – уж не знаела: на хорото! Г. Райчев, ЗК, 151-152. // Преструвам се, превземам се. Как майсторски прави всичко, каквото чуе. Пее, занася се, примира вече и пак в същото време се подиграва с всичко живо из двора. Й. Йовков, АМГ, 198.
3. Обикн. с предл. с. Закачам се с някого (обикн. мома, жена), за да му покажа, че го харесвам, че искам да бъда интимен с него; занасям3, флиртувам. Не беше обръщал внимание на това момиче, което смяташе за Райнина компаньонка и приятелка. Нима Костадин беше заключил дюкяна да се занася с него? Ем. Станев, ИК I и II, 200-201. Никаква помощ от нея – само ядеше, спеше по цял ден и се занасяше там с момчетията. Г. Райчев, ЗК, 72. Пък и иначе е кремък, вземе ли някоя да му се занася – реже... В. Андреев, ПР, 170.
4. Обикн. с предл. по. Увличам се по някого (обикн. мома, жена) или по нещо; захласвам се, прехласвам се, заплесвам се. Бъдещият враг на Яворов Христо е също в снимката: килнал е шапка назад – още спокоен за сестра си, защото вижда, че „женкарят“ се е занесъл по хубавата дъщеря на госпожа Каравелова, седнала срещу тях. М. Кремен, РЯ, 172. Нали по такава се беше занесъл в село Тополово, но се намериха родителите ѝ, явиха се някакви сватове и избраницата се ожени за други. Б. Обретенов, С, 111. Разумните хора, доколкото ги има, никога не забравят, че калта си остава кал. Не се занасят по разни възвишени лъжи, за да разбъркват собствения си живот. Д. Талев, ГЧ, 281. – Слушайте! – каза той след малко. – Аз не мога да отида в Митровци. Едно време се занасях по Цветана. Неудобно, нали? Д. Димов, Т, 170. Латинка във венчалното си рухо беше дотолкова хубавица, щото не можеше човек да са не занесе, като я гледа. Л. Каравелов, Съч. II, 137.
5. Изпадам в полусънно състояние поради умора, недоспиване или при висока температура; унасям се. – Добро утро, Найдене, какво си се занесъл такъв? Найден трепна, дигна глава. Г. Райчев, ЗК, 103. – Кунето от малка си е такава. Щом заспи, и сънува. Понякога се занася и когато е будна, и когато е на работа. К. Петканов, МЗК, 62. Простинала. И вечерта току я катурило. Сега я фърлило в огън, та чак се занесла. Т. Влайков, Съч. II, 250.
6. Унасям се в мисли. Като поех кибрита, потеглих да вървя и като се обърнах надолу, проклетият турчин кой знай къде бе се занесъл, още не бе преминал локвата. Ив. Докторов, ЗД, 92.
◊ Ум<а> ми занесе. Разг. За изразяване на възторг от нещо много хубаво – да се слисаш, да се смаеш. Млад звучен глас пееше навън весело и безгрижно: Ум ми занесе, мила мале, коня изпуснах. Ст. Загорчинов, ДП, 356.
ЗАНА̀СЯМ4, -яш, несв.; занесà, -èш, мин. св. занèсох, прич. мин. св. деят. занèсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., непрех. Занасям се (в 1 знач.). Автомобилът занесе на заледения път.
ЗАНА̀СЯМ СЕ несв.; занесà се св., непрех. 1. За превозно средство – отклонявам се от посоката на движението поради подхлъзване, пързаляне на колелата по заледен или мокър път; поднасям3, занасям4, залитам. Колата се занесе по пътя – веднъж, дваж... Слезнахме от нея и изстинахме: едното задно колело вече хлътнало! А долу някъде безгрижно шуми рекичката. Н. Стефанова, РП, 139. Трудно се пътуваше по мокрия планински път, защото гумите на автомобила постоянно се занасяха в дълбокия сняг.
2. Разг. За човек – при изправено положение или ходене губя равновесие; залитам. Баба Вела тогава беше още държелива. Нито се занасяше, като пийнеше, нито езикът ѝ се свързваше, нито друго нещо нередно вършеше. Кр. Григоров, ПЧ, 31.