ЗАНА̀СЯНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от занасям2 и от занасям се. Ако става дума за самото занасяне на банкнотите в Българската народна банка, за това са потребни само няколко часа.

ЗАНА̀СЯНЕ2, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от занасям3 и от занасям се. – Във всеки случай предупреждавам те: да няма занасяне, да няма интимности, че тоя път очите ти ще издера, в земята ще те навра! Д. Калфов, Избр. разк., 27.

ЗАНА̀СЯНЕ3 ср. Отгл. същ. от занасям4 и от занасям се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)