ЗАНАТА̀М нареч. Разг. В посока към място, различно и отдалечено от мястото на лицето, което говори; занататък, натам, нататък. Противоп. занасам, насам. Въстаниците се сражавали с цели табори аскер от Одрин. Но – юнашки се държали! Ни педя назад! Сега бил на път занатам и един табор само арнаути. Д. Калфов, Избр. разк., 238.