ЗАНАТА̀ТЪК нареч. Разг. 1. В посока към място, различно и отдалечено от мястото на лицето, което говори; натам, нататък, занатам. Противоп. занасам, насам. Бавно потегляме занататък.
2. Занапред, в бъдеще. И като си стоя така буден нощем и пуша цигара и мисля как ще я караме занататък, идвам до заключението, че никой не ми е виновен и сам съм се наредил така хубаво. Ст, 1960, бр. 726, 1.