ЗАНАТЪ̀ПКВАМ, -аш, св. и (рядко) несв., прех. Започвам да натъпквам; затъпквам2. – Е, вярно, не ми е работа – занатъпква пак лулата си той, – ама и ти, че правиш грешка, правиш... Такова дърво не се чува лесно. Ст. Даскалов, МЧ, 42.
