ЗАНАЯ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Остар. Прил. от занаят; занаятчийски, занаятски. Наистина такива памятници, особно занаятни произведения могат да ся назва няма история; защо учен человек от них твердо добре може да суди за состоянието на народа, който ги воздигнал, колко е бил образован. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 175.