ЗАНАЯ̀ТЕЦ, мн. няма, м. Умал. от занаят (във 2 знач.). Имаше си Манаси дребен занаятец, с него изкарваше прехраната си: шивач беше, шиеше хубави кожени кесии за тютюн. Г. Райчев, СбХ, 39. Занаятец, пак занаятец. Гладен няма да останеш.
