ЗАНАЯ̀ТИЕ, мн. -ия и -иета, ср. Остар. 1. Професия, занаят; занятие. – Известно ти е, о воеводо деспоте, как аз, Евстратий Ставро, по занаятие скорописец в съдилището, дойдох в Полистилон от Солун. Ст. Загорчинов, ДП, 406. С изпращането на сумата, съобщете до редакцията с писмо или с бюлетина: точното ви име и презиме, занаятие и местожителство. ТПТ, 1940, бр. 180-182, 2. Подари му живот, здраве, занаятие и чест. Ил. Блъсков, КУ, 32.
2. Занимание; занятие. Командующ парада се зададе, следван от две стройни, като движуща се стена, редици от свободните от занаятие офицери. О, 1937, бр. 752 [еа]. Полиците са неоспорими от деня на издаването и не съдържат никакви ограничения относително: пътуванията, пребиваниета, занаятиета. ИС, 1904, кн. 2 [еа].