ЗАНАЯ̀ТСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от занаят; занаятчийски, занаятен. Той плаща за учение и просвещение 467 238 фр., и то за занаятско училище 19 000 фр. за хуманистическа гимназия 33 200 фр. У, 1871, бр. 16, 511. Остава още да са извърше насипването пръст [на един железен път], занаятските работи, мостовете и др. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 23.


Източник: Речник на българския език (онлайн)