ЗАНАЯТЧЍЙНИЦА ж. Остар. Работилница на занаятчия, в която се упражнява някакъв занаят. Под ведомството на същото министерство се намират средните и нисше земледелчески училища в княжеството, търговското училище, образцовите занаятчийници и дирекцията на статистиката. А „България“, 79. Вашите фабрики и занаятчийници бяха препълнени с деца и старци. ССГ (превод), 38. Защо непременно да се иска да е работил кандидатът за майстор най-малко две години при майстор или да е ръководил занаятчийница, и само тогаз да се допущал към изпит? Пряп., 1903, бр. 82, 2.