ЗАНАЯТЧЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до занаятчия (в 1 и 2 знач.) или е свързан със занаятчия (в 1 и 2 знач.). – Хубава е и занаятчийската работа, байовото. Почтено нящо е. Стига само да върви. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 290. Занаятчийската сръчност на карловци се изявява в големия брой занаяти. Ив. Унджиев, ВЛ, 22. Внезапно от страничната тясна уличка, оградена с две редици занаятчийски работилнички и прихлупени дюкянчета, изтича Белязания. П. Бобев, К, 106. Преминете чрез занаятчийските улици в Цариград, дето работят и живеят турските художници, и погледайте си ги! Тие си карат занаята тъй, както и преди няколко столетия. С, 1872, бр. 42, 335. Занаятчийска каса. Занаятчийска кооперация. Занаятчийски град. Занаятчийски изделия. Занаятчийски център. Занаятчийско образование. Занаятчийско производство. Занаятчийско сдружение. Занаятчийско съсловие. Занаятчийско училище.
ЗАНАЯТЧЍЙСКИ. Нареч. от прил. занаятчийски. 1. Обикн. в съчет.: По занаятчийски. По същия начин, както е присъщо на занаятчиите. Нашият опит показа, че извършването на сглобяемо строителство без необходимата техника, така да се каже по занаятчийски, намалява неговия ефект, прави го в някои случаи по-скъпо от монолитното строителство. РД, 1959, бр. 300, 2. В някои от работилниците се работи по занаятчийски, така както се е работело преди 20-30 години, а това уврежда на качеството и оскъпява услугата. ВН, 1960, бр. 2633, 2. Занаятчийски извършена работа.
2. Прен. Неодобр. Без влагане на творческа оригиналност. Щом актьорът понизи призванието до занаята – той изгубва своето почтено място на сцената. Настъпват моменти на разочарование, когато ролята си я създаваме само занаятчийски. К, 1926, бр. 95, 2.