ЗАНАЯТЧЍЙСТВО1, мн. няма, ср. 1. Упражняване, практикуване на занаят, дейност, професия, поминък на занаятчия. Малочислените турски семейства тогава били чужди на новите занаяти и се занимавали главно със земеделие и дребно занаятчийство. Й. Радичков и др., ГСП, 83.
2. Ръчно производство. Във всички краища на нашата страна са известни тъканите вълнени покривки дамаски. Чрез общността на пазара в Отоманската империя до нас достигнали тези произведения на сирийското занаятчийство и се наложили с качеството си. В. Дойков, НС, 7.
3. Прен. Неодобр. Извършване на някаква дейност (обикн. в областта на изкуството и литературата) по шаблон, без естетическа издържаност и творческа оригиналност. Никой не си направи труда да разлисти съчиненията му – бездарие... занаятчийство... липса на усет... Др. Асенов, СВ, 149-150.
ЗАНАЯТЧЍЙСТВО2, мн. няма, ср. Събир. Всички занаятчии, взети като едно цяло; занаятчийско съсловие. Твърде скоро обаче последователните революционери, които изразявали интересите на голямото мнозинство от българския народ, т.е. на разореното занаятчийство и на селячеството, опознават действителните намерения на хората от Добродетелната дружина. Ив. Унджиев, ВЛ, 85.