ЗАНДА̀Н м. 1. Остар., сега неодобр. Затвор, обикн. в градовете на Османската империя; тъмница, тюрма. В суматохата властта разпраща на юг някои набелязани българи. Четирима по-млади, които излежавали присъди в зандана, извели и покачили на бесилки. П. Мирчев, К, 28. След свободния живот в чужбина бъдещият апостол попада в турските зандани. Ив. Унджиев, ВЛ, 61. Луговският затвор бе построен преди пет години на мястото на полусрутен турски зандан. К. Калчев, ЖП, 277. Настана зима, а преспанците с Лазара Глаушев продължаваха да лежат в битолския зандан. Д. Талев, ПК, 741. Гния в зандан. Δ Дълбоки зандани. Δ Затварям в зандан. Δ Хвърлям в зандан.
2. Прен. Разг. Неодобр. За болница, училище или друго заведение под режим – тъмна, мрачна, нехигиенична сграда, помещение. – Хич не мога да ги разбера какво мислят тез доктори. Докога ще ме държат в тоз зандан! Ст. Марков, ДБ, 253. Колко задушна и мрачна е галерията, в която работя! Работниците в тоя зандан са повечето момчета като мен. С. Таджер, ПНМ, 20. Неочаквано стана нещо с Конда, нещо, което го откъсна от досегашния му живот и отправи погледа му към занданите на Сюлюман ага... Тежки зандани с железни врати, дебели каменни стени... Човешки глас не може да излезе оттам. Д. Немиров, Б, 158.
◊ Тъмно като <в> зандан. Много тъмно. В коридора бе тъмно като в зандан.
– От перс. през тур. zɩndan. – Друга (диал.) форма: зиндàн.